Когато, загърбила пътя,
посядам на лунна трева,
посядам на лунна трева,
опъвам невидими струни -
най-скритите в мен сетива.
Докосвам с душа необята
и нежно звучи тишина.
Изчезвам, превръщам с в чудна,
безкрайна космична вълна.
Поела добро от звездите,
с блестящ ореол от луна,
отново поемам по пътя,
назъбен от хорска злина.
най-скритите в мен сетива.
Докосвам с душа необята
и нежно звучи тишина.
Изчезвам, превръщам с в чудна,
безкрайна космична вълна.
Поела добро от звездите,
с блестящ ореол от луна,
отново поемам по пътя,
назъбен от хорска злина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар