Не си мисли,
че те обичам,
аз съм цялата
от лед.
Дори не искам
и да чуя,
ч е съм твоя
щур късмет.
Не ми е кеф,
дори се дразня,
щом ме гледаш
запленен,
че зАд леда
прозира вече
пулс горещ
и ускорен.
И всичко в мен
необяснимо
сублимира
и лети.
Дали е чудно,
че в ефира,
с мен издигаш се
и ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар