петък, 30 октомври 2009 г.

В края на циганскато лято




През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.
Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ  за  СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него: 

http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658

събота, 24 октомври 2009 г.

Есенна асоциация


        Пада леко, във унес
        златен есенен дъжд.
        В гората е тихо
        и само
        в краката
        листа шумолят.

        И ние с теб
        в своята есен
        се готвим за вечния сън
        и гледаме тъжно,
        с възхита
        как лесно
        без вопъл,
        заспива лесът.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/esenna-asociaciia.415827




Тя и есента




         Поема в ръката си
         вехти
         и сбръчкани
         мъртви листа.
         Стиска ги леко -
         с дланта й
         бежова пепел
         се сля.

         В лицето й сбръчкано
         сякаш
         оглежда се с жал
         есента,
         В очите й -
         есенна радост.
         Слънце
         ласкаво
         в тях
         заблестя.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Октомврийско утро




Замириса на есен
и жълтата багра
посипа леса.

Умореното слънце
с усмивка на дядо
събужда деня.

Ще ни махат дървета
във тихото утро
със златни листа.


Линк към публикацията:

неделя, 18 октомври 2009 г.

В стаята ни влюбена

     








Кестени полирани -
нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа. 



Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.















Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192

събота, 17 октомври 2009 г.

Есенен букет


          
С букет
от падащи листа
в нюанс на жълто и червено
в дома ти
внесох есента -
красива,
топла
и добра.

Със тръпнещи ръце
поемаш
сезона
щедро надарен.
В очите,
кестенно блестящи,
лудуват
спомен
и сълза.

Със тиха радост,
носталгично,
жадно
вдишваш
ЕСЕНТА.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Кестени в джоба






В шепите ми -
кестени -
лъскав, свеж, кафяв
сатен -
плъзгат се
по пръстите
гладко, нежно галят
мен.

Цяла зима в
джоба ми
топла есен
ще дъхти.
Във кафявото
на кестена
слънчев залез
се таи.






четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Подари ми небе...

"Подари ми небе" по идея на Петя.

Подарък за Петя и всички посетители на блога е небето над София на 7 октомври.


















Нежни и ефирни бяха облаците в този топъл ден от циганското лято.