Стихиите в мен

                      

                     Всички стихии
                     в мен са се сбрали.
                     Първа коя е
                     така не разбрали.
 

                     Черни огньове
                     с дълги езици
                     блян овъгляват -
                     ей, че гадници.

                     Вятър беснее,
                     носи горещи
                     страсти, копнежи
                     ей, че зловещо.

                     Мълния гръмва,
                     всичко трепери,
                     търси душата
                     път да намери.

                     Облак изсипва
                     дъжд безконтролен,
                     дави надежда -
                     трус - недоволен.

                     Е, докога ли
                     ще ви понасям?
                     Аз съм ви шефа,
                     новости внасям.
 
                     Група стихии,
                     строй се веднага,
                     всеки на място,
                     както приляга.
 
                     Кротка земята,
                     слънчева ласка,
                     полъх в гората,
                     езеро бляска.
 
                     Пламък в очите,
                     трепет в ръцете,
                     обич в сърцето -
                     истинско цвете.

            

Линк към тази публикация:   http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333587