Вихрено

                                                   

       Когато връхлита ме вихър
       и вятър спирално върти,
       нагоре се нося безкрила,
       напразно провиквам се: „Спри“.

       Плътта се събужда екстремно,
       кокорят се клетки и кръв,
       но странно е, чувствам се живо,
       родено от взрив същество.

       Когато след буря надолу
       се спускам по жива дъга,
       напират в главата ми думи
       Пусни ни - се молят - сега.

       Във ниското смешно разрошен,
       замаян все още светът
       привежда във ред чудесата си,
       а в мене се ражда стихът.

       Линк към тази публикация: 
       http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333580