ВИХРИ ОТВЪТРЕ: 2009

четвъртък, 17 декември 2009 г.

В шепи от огън

Когато, пребродила тихо

небесния стар необят,
облечена в нежна умора,
се връщам в уюта познат,

повикай ме нежно без думи
и скитника в мен приюти.
Прехласната вече разбирам,
че моя реалност си ти,

Когато искри от сърцето,
разпръснати в тъмната шир,
в душата се сбират, където
ще трепкат в синхрон и във мир,

вземи ме във шепи от огън,
съдбата най-после разбрал,
че моята земна реалност
да бъдеш ти сам си избрал.

Вечеря ще сложа неземна
подправка от звездния прах.
А виждаш ли – там на леглото -
ухание лунно постлах.

сряда, 16 декември 2009 г.

Стъпки хрупкави

Планината -

бяла.

Въздухът трепти.

Слънце

по снега

се спуска

в четири очи.

Стъпки хрупкави

ликуват.

Радват утринта.

Весело възсядат

влюбена шейна.

Малко

снежно салто

и кълбо от смях.

Утрото

в захлас

притихва,

а небето засия.

понеделник, 14 декември 2009 г.

Тинейджерско

Не си мисли,

че те обичам,

аз съм цялата

от лед.

Дори не искам

и да чуя,

ч е съм твоя

щур късмет.

Не ми е кеф,

дори се дразня,

щом ме гледаш

запленен,

че зАд леда

прозира вече

пулс горещ

и ускорен.

И всичко в мен

необяснимо

сублимира

и лети.

Дали е чудно,

че в ефира,

с мен издигаш се

и ти?

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Вихрено

Когато връхлита ме вихър

и вятър спирално върти,

нагоре се нося безкрила,

напразно провиквам се: „Спри“.

Плътта се събужда екстремно,

кокорят се клетки и кръв,

но странно е, чувствам се живо,

родено от взрив същество.

Когато след буря надолу

се спускам по жива дъга,

напират в главата ми думи

Пусни ни - се молят - сега.

Във ниското смешно разрошен,

замаян все още светът

привежда във ред чудесата си,

а в мене се ражда стихът.

събота, 14 ноември 2009 г.

Да знаеш, Слънце!

Слънцето

от тъмен облак
дреха си ушива.

Жалва се -

било самотно,

океан сълзи

излива.

Тъй е, братко,

да си слънце -

на върха самичък.

Но да знаеш,

че и с облак

всички много

те обичат.

петък, 30 октомври 2009 г.

В края на циганскато лято

През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.

Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ за СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него:

http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658

събота, 24 октомври 2009 г.

Есенна асоциация

Пада леко, във унес

златен есенен дъжд.

В гората е тихо

и само

в краката

листа шумолят.

И ние с теб

в своята есен

се готвим за вечния сън

и гледаме тъжно,

с възхита

как лесно

без вопъл,

заспива лесът.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/esenna-asociaciia.415827

Тя и есента

Поема в ръката си

вехти

и сбръчкани

мъртви листа.

Стиска ги леко -

с дланта й

бежова пепел

се сля.

В лицето й сбръчкано

сякаш

оглежда се с жал

есента,

В очите й -

есенна радост.

Слънце

ласкаво

в тях

заблестя.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Октомврийско утро

Замириса на есен

и жълтата багра

посипа леса.

Умореното слънце

с усмивка на дядо

събужда деня.

Ще ни махат дървета

във тихото утро

със златни листа.

Линк към публикацията:

http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/12/oktomvriisko-utro.414141

неделя, 18 октомври 2009 г.

В стаята ни влюбена

Кестени полирани -

нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа.

Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192

събота, 17 октомври 2009 г.

Есенен букет

С букет

от падащи листа

в нюанс на жълто и червено

в дома ти

внесох есента -

красива,

топла

и добра.

Със тръпнещи ръце

поемаш

сезона

щедро надарен.

В очите,

кестенно блестящи,

лудуват

спомен

и сълза.

Със тиха радост,

носталгично,

жадно

вдишваш

ЕСЕНТА.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Кестени в джоба

В шепите ми -
кестени -
лъскав, свеж, кафяв
сатен -
плъзгат се
по пръстите
гладко, нежно галят
мен.

Цяла зима в

джоба ми
топла есен
ще дъхти.
Във кафявото
на кестена
слънчев залез
се таи.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Подари ми небе...

"Подари ми небе" по идея на Петя.

Подарък за Петя и всички посетители на блога е небето над София на 7 октомври.

Нежни и ефирни бяха облаците в този топъл ден от циганското лято.

сряда, 30 септември 2009 г.

Танцува луната

Разлива в душите

и тръпки, и страсти,

в размекнати стави

и в нерви на ластик.

Танцува луната -

възторг и захлас -

неоново, светло

кълбо във нощта.

Разнежени звуци,

лъчи отразени,

родени от слънце,

в луна въплътени.

И нас отрази ни -

душите с карати -

да бъдем в небето

от теб разпознати.

неделя, 27 септември 2009 г.

Когато, загърбила пътя

Когато, загърбила пътя,
посядам на лунна трева,

опъвам невидими струни -
най-скритите в мен сетива.

Докосвам с душа необята
и нежно звучи тишина.
Изчезвам, превръщам с в чудна,
безкрайна космична вълна.

Поела добро от звездите,
с блестящ ореол от луна,
отново поемам по пътя,
назъбен от хорска злина.

сряда, 23 септември 2009 г.

Бесът на обидите

Когато умора коварно

приспива и разум, и плът,

обиди преглътнати хлопат

и с ярост се буди гневът.

Бесът ми разтърсва неврони,

препуска през всеки аксон,

надолу се спуска, бушува,

накрая превръща се в стон.

Когато го водя под душа,

игличките водни трептят,

и струйки игриво го грабват

да тръгне по техния път.

По кожата нежни потоци

ме галят, отмили гнева.

Усмивки надничат от мене,

заливат със радост света.

неделя, 20 септември 2009 г.

Вихрено

       Когато връхлита ме вихър
       и вятър спирално върти,
       нагоре се нося безкрила,
       напразно провиквам се: „Спри“.

       Плътта се събужда екстремно,
       кокорят се клетки и кръв,
       но странно е, чувствам се живо,
       родено от взрив същество.

       Когато след буря надолу
       се спускам по жива дъга,
       напират в главата ми думи
       Пусни ни - се молят - сега.

       Във ниското смешно разрошен,
       замаян все още светът
       привежда във ред чудесата си,
       а в мене се ражда стихът.

       Линк към тази публикация:
       http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333580

петък, 18 септември 2009 г.

Стихиите в мен

             Всички стихии
           в мен са се сбрали.
           Първа коя е
         така не разбрали.

   Черни огньове
       с дълги езици
   блян овъгляват -
         ей, че гадници.

   Вятър беснее,
   носи горещи
   страсти, копнежи
   ей, че зловещо.

   Мълния гръмва,
   всичко трепери,
   търси душата
         път да намери.

   Облак изсипва
   дъжд безконтролен,
   дави надежда -
   трус - недоволен.

   Е, докога ли
   ще ви понасям?
       Аз съм ви шефа,
       новости внасям.

         Група стихии,
             строй се веднага,
       всеки на място,
       както приляга.

         Кротка земята,
         слънчева ласка,
         полъх в гората,
           езеро бляска.

         Пламък в очите,
         трепет в ръцете,
             обич в сърцето -
       истинско цвете.

Линк към тази публикация: http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333587

Начало на блога

четвъртък, 17 декември 2009 г.

сряда, 16 декември 2009 г.

понеделник, 14 декември 2009 г.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

събота, 14 ноември 2009 г.

петък, 30 октомври 2009 г.

събота, 24 октомври 2009 г.

сряда, 21 октомври 2009 г.

неделя, 18 октомври 2009 г.

събота, 17 октомври 2009 г.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

сряда, 30 септември 2009 г.

неделя, 27 септември 2009 г.

сряда, 23 септември 2009 г.

неделя, 20 септември 2009 г.

петък, 18 септември 2009 г.