четвъртък, 17 декември 2009 г.

В шепи от огън



              Когато, пребродила тихо
          небесния стар необят,
          облечена в нежна умора,
          се връщам в уюта познат,


          повикай ме нежно без думи 
          и скитника в мен приюти. 
          Прехласната вече разбирам, 
          че моя реалност си ти,


          Когато искри от сърцето,
          разпръснати в тъмната шир,
          в душата се сбират, където
          ще трепкат в синхрон и във мир,


          вземи ме във шепи от огън,
          съдбата най-после разбрал,
          че моята земна реалност 
          да бъдеш ти сам си избрал.


          Вечеря ще сложа неземна
          подправка от звездния прах.
          А виждаш ли – там на леглото -
          ухание лунно постлах.
            

сряда, 16 декември 2009 г.

Стъпки хрупкави




               Планината -
               бяла.
               Въздухът трепти.
               Слънце
               по снега
               се спуска
               в четири очи.

               Стъпки хрупкави
               ликуват.
               Радват утринта.
               Весело възсядат
               влюбена шейна.

               Малко
               снежно салто
               и кълбо от смях.
               Утрото
               в захлас
               притихва,
               а небето засия.


понеделник, 14 декември 2009 г.

Тинейджерско

                   

                                     Не си мисли,
                        че те обичам,
                        аз съм цялата
                        от лед.
                        Дори не искам
                        и да чуя,
                        ч е съм твоя
                        щур късмет.

                        Не ми е кеф,
                        дори се дразня,
                        щом ме гледаш
                        запленен,
                        че зАд леда
                        прозира вече
                        пулс горещ
                        и ускорен.

                        И всичко в мен
                        необяснимо
                        сублимира
                        и лети.
                        Дали е чудно,
                        че в ефира,
                        с мен издигаш се
                        и ти?

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Вихрено



            Когато връхлита ме вихър
            и вятър спирално върти,
            нагоре се нося безкрила,
            напразно провиквам се: „Спри“.

            Плътта се събужда екстремно,
            кокорят се клетки и кръв,
            но странно е, чувствам се живо,
            родено от взрив същество.

            Когато след буря надолу
            се спускам по жива дъга,
            напират в главата ми думи
            Пусни ни - се молят - сега.

            Във ниското смешно разрошен,
            замаян все още светът
            привежда във ред чудесата си,
            а в мене се ражда стихът.

събота, 14 ноември 2009 г.

Да знаеш, Слънце!

          

                            Слънцето
                   от тъмен облак
                   дреха си ушива.
                   Жалва се -
                   било самотно,
                   океан сълзи
                   излива.

                   Тъй е, братко,
                   да си слънце -
                   на върха самичък.
                   Но да знаеш,
                   че и с облак
                   всички много
                   те обичат.
          
        


петък, 30 октомври 2009 г.

В края на циганскато лято




През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.
Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ  за  СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него: 

http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658

събота, 24 октомври 2009 г.

Есенна асоциация


        Пада леко, във унес
        златен есенен дъжд.
        В гората е тихо
        и само
        в краката
        листа шумолят.

        И ние с теб
        в своята есен
        се готвим за вечния сън
        и гледаме тъжно,
        с възхита
        как лесно
        без вопъл,
        заспива лесът.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/esenna-asociaciia.415827




Тя и есента




         Поема в ръката си
         вехти
         и сбръчкани
         мъртви листа.
         Стиска ги леко -
         с дланта й
         бежова пепел
         се сля.

         В лицето й сбръчкано
         сякаш
         оглежда се с жал
         есента,
         В очите й -
         есенна радост.
         Слънце
         ласкаво
         в тях
         заблестя.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Октомврийско утро




Замириса на есен
и жълтата багра
посипа леса.

Умореното слънце
с усмивка на дядо
събужда деня.

Ще ни махат дървета
във тихото утро
със златни листа.


Линк към публикацията:

неделя, 18 октомври 2009 г.

В стаята ни влюбена

     








Кестени полирани -
нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа. 



Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.















Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192