..................................................
....................................
Слънцето
от тъмен облак
дреха си ушива.
Жалва се -
било самотно,
океан сълзи
излива.
Тъй е, братко,
да си слънце -
на върха самичък.
Но да знаеш,
че без облак
всички много
През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.
Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ за СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него:
http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658
Пада леко, във унес
златен есенен дъжд.
В гората е тихо
и само
в краката
листа шумолят.
И ние с теб
в своята есен
се готвим за вечния сън
и гледаме тъжно,
с възхита
как лесно
без вопъл,
заспива лесът.
Линк към тази публикация:
Поема в ръката си
вехти
и сбръчкани
мъртви листа.
Стиска ги леко -
с дланта й
бежова пепел
се сля.
В лицето й сбръчкано
сякаш
оглежда се с жал
есента,
В очите й -
есенна радост.
Слънце
ласкаво
в тях
заблестя.
Замириса на есен
и жълтата багра
посипа леса.
Умореното слънце
с усмивка на дядо
събужда деня.
Ще ни махат дървета
във тихото утро
със златни листа.
Линк към публикацията:
Кестени полирани -
нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа.
Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.
Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192
С букет
от падащи листа
в нюанс на жълто и червено
в дома ти
внесох есента -
красива,
топла
и добра.
Със тръпнещи ръце
поемаш
сезона
щедро надарен.
В очите,
кестенно блестящи,
лудуват
спомен
и сълза.
Със тиха радост,
носталгично,
жадно
вдишваш
ЕСЕНТА.
В шепите ми -
кестени -
лъскав, свеж, кафяв
сатен -
плъзгат се
по пръстите
гладко, нежно галят
мен.
Цяла зима в
джоба ми
топла есен
ще дъхти.
Във кафявото
на кестена
слънчев залез
се таи.
"Подари ми небе" по идея на Петя.
Подарък за Петя и всички посетители на блога е небето над София на 7 октомври.
Нежни и ефирни бяха облаците в този топъл ден от циганското лято.
Разлива в душите
и тръпки, и страсти,
в размекнати стави
и в нерви на ластик.
Танцува луната -
възторг и захлас -
неоново, светло
кълбо във нощта.
Разнежени звуци,
лъчи отразени,
родени от слънце,
в луна въплътени.
И нас отрази ни -
душите с карати -
да бъдем в небето
от теб разпознати.
