понеделник, 14 декември 2009 г.

Тинейджерско

                   

                                     Не си мисли,
                        че те обичам,
                        аз съм цялата
                        от лед.
                        Дори не искам
                        и да чуя,
                        ч е съм твоя
                        щур късмет.

                        Не ми е кеф,
                        дори се дразня,
                        щом ме гледаш
                        запленен,
                        че зАд леда
                        прозира вече
                        пулс горещ
                        и ускорен.

                        И всичко в мен
                        необяснимо
                        сублимира
                        и лети.
                        Дали е чудно,
                        че в ефира,
                        с мен издигаш се
                        и ти?

Няма коментари: