четвъртък, 17 декември 2009 г.

В шепи от огън



              Когато, пребродила тихо
          небесния стар необят,
          облечена в нежна умора,
          се връщам в уюта познат,


          повикай ме нежно без думи 
          и скитника в мен приюти. 
          Прехласната вече разбирам, 
          че моя реалност си ти,


          Когато искри от сърцето,
          разпръснати в тъмната шир,
          в душата се сбират, където
          ще трепкат в синхрон и във мир,


          вземи ме във шепи от огън,
          съдбата най-после разбрал,
          че моята земна реалност 
          да бъдеш ти сам си избрал.


          Вечеря ще сложа неземна
          подправка от звездния прах.
          А виждаш ли – там на леглото -
          ухание лунно постлах.
            

3 коментара:

Анонимен каза...

In my opinion you commit an error. Let's discuss. Write to me in PM, we will communicate.

Анонимен каза...

The intelligible message

Иван Христов каза...

Подкрепете с подписа си петицията до главния прокурор на РБ в откритото писмо на Едвин Сугарев.
http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev