събота, 14 ноември 2009 г.

Да знаеш, Слънце!

          

                            Слънцето
                   от тъмен облак
                   дреха си ушива.
                   Жалва се -
                   било самотно,
                   океан сълзи
                   излива.

                   Тъй е, братко,
                   да си слънце -
                   на върха самичък.
                   Но да знаеш,
                   че и с облак
                   всички много
                   те обичат.
          
        


2 коментара:

PetyaL. каза...

и с облак пак го обичат :)

hel каза...

Ти си абсолютно права - обичаме го и с облак и без облак, но трябва да му го казваме. Че то (слънцето от стихото) се чувства високо, откъснато и самотно...

Така че правя промяна:

Но да знаеш,
че и с облак
всички много
те обичат.

Благодаря за хубавия и толкова полезен коментар, Петя!