Когато връхлита ме вихър
и вятър спирално върти,
нагоре се нося безкрила,
напразно провиквам се: „Спри“.
Плътта се събужда екстремно,
кокорят се клетки и кръв,
но странно е, чувствам се живо,
родено от взрив същество.
Когато след буря надолу
се спускам по жива дъга,
напират в главата ми думи
Пусни ни - се молят - сега.
Във ниското смешно разрошен,
замаян все още светът
привежда във ред чудесата си,
а в мене се ражда стихът.
