понеделник, 23 ноември 2009 г.

Вихрено



            Когато връхлита ме вихър
            и вятър спирално върти,
            нагоре се нося безкрила,
            напразно провиквам се: „Спри“.

            Плътта се събужда екстремно,
            кокорят се клетки и кръв,
            но странно е, чувствам се живо,
            родено от взрив същество.

            Когато след буря надолу
            се спускам по жива дъга,
            напират в главата ми думи
            Пусни ни - се молят - сега.

            Във ниското смешно разрошен,
            замаян все още светът
            привежда във ред чудесата си,
            а в мене се ражда стихът.

Няма коментари: