Когато умора коварно
приспива и разум, и плът,
обиди преглътнати хлопат
и с ярост се буди гневът.
Бесът ми разтърсва неврони,
препуска през всеки аксон,
надолу се спуска, бушува,
накрая превръща се в стон.
Когато го водя под душа,
игличките водни трептят,
и струйки игриво го грабват
да тръгне по техния път.
По кожата нежни потоци
ме галят, отмили гнева.
Усмивки надничат от мене,
заливат със радост света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар