В шепи от огън

              Когато, пребродила тихо

          небесния стар необят,
          облечена в нежна умора,
          се връщам в уюта познат,


          повикай ме нежно без думи 
          и скитника в мен приюти. 
          Прехласната вече разбирам, 
          че моя реалност си ти,


          Когато искри от сърцето,
          разпръснати в тъмната шир,
          в душата се сбират, където
          ще трепкат в синхрон и във мир,


          вземи ме във шепи от огън,
          съдбата най-после разбрал,
          че моята земна реалност 
          да бъдеш ти сам си избрал.


          Вечеря ще сложа неземна
          подправка от звездния прах.
          А виждаш ли – там на леглото -
          ухание лунно постлах.

            

Стъпки хрупкави

               Планината -

               бяла.

               Въздухът трепти.

               Слънце

               по снега

               се спуска

               в четири очи.

               Стъпки хрупкави

               ликуват.

               Радват утринта.

               Весело възсядат

               влюбена шейна.

               Малко

               снежно салто

               и кълбо от смях.

               Утрото

               в захлас

               притихва,

               а небето засия.

Тинейджерско

                   

                                     Не си мисли,

                        че те обичам,

                        аз съм цялата

                        от лед.

                        Дори не искам

                        и да чуя,

                        ч е съм твоя

                        щур късмет.

                        Не ми е кеф,

                        дори се дразня,

                        щом ме гледаш

                        запленен,

                        че зАд леда

                        прозира вече

                        пулс горещ

                        и ускорен.

                        И всичко в мен

                        необяснимо

                        сублимира

                        и лети.

                        Дали е чудно,

                        че в ефира,

                        с мен издигаш се

                        и ти?