В шепи от огън

              Когато, пребродила тихо

          небесния стар необят,
          облечена в нежна умора,
          се връщам в уюта познат,


          повикай ме нежно без думи 
          и скитника в мен приюти. 
          Прехласната вече разбирам, 
          че моя реалност си ти,


          Когато искри от сърцето,
          разпръснати в тъмната шир,
          в душата се сбират, където
          ще трепкат в синхрон и във мир,


          вземи ме във шепи от огън,
          съдбата най-после разбрал,
          че моята земна реалност 
          да бъдеш ти сам си избрал.


          Вечеря ще сложа неземна
          подправка от звездния прах.
          А виждаш ли – там на леглото -
          ухание лунно постлах.

            

Стъпки хрупкави

               Планината -

               бяла.

               Въздухът трепти.

               Слънце

               по снега

               се спуска

               в четири очи.

               Стъпки хрупкави

               ликуват.

               Радват утринта.

               Весело възсядат

               влюбена шейна.

               Малко

               снежно салто

               и кълбо от смях.

               Утрото

               в захлас

               притихва,

               а небето засия.

Тинейджерско

                   

                                     Не си мисли,

                        че те обичам,

                        аз съм цялата

                        от лед.

                        Дори не искам

                        и да чуя,

                        ч е съм твоя

                        щур късмет.

                        Не ми е кеф,

                        дори се дразня,

                        щом ме гледаш

                        запленен,

                        че зАд леда

                        прозира вече

                        пулс горещ

                        и ускорен.

                        И всичко в мен

                        необяснимо

                        сублимира

                        и лети.

                        Дали е чудно,

                        че в ефира,

                        с мен издигаш се

                        и ти?

Вихрено

            Когато връхлита ме вихър

            и вятър спирално върти,

            нагоре се нося безкрила,

            напразно провиквам се: „Спри“.

            Плътта се събужда екстремно,

            кокорят се клетки и кръв,

            но странно е, чувствам се живо,

            родено от взрив същество.

            Когато след буря надолу

            се спускам по жива дъга,

            напират в главата ми думи

            Пусни ни - се молят - сега.

            Във ниското смешно разрошен,

            замаян все още светът

            привежда във ред чудесата си,

            а в мене се ражда стихът.

Да знаеш, Слънце!

          

                            Слънцето

                   от тъмен облак
                   дреха си ушива.

                   Жалва се -

                   било самотно,

                   океан сълзи

                   излива.

                   Тъй е, братко,

                   да си слънце -

                   на върха самичък.

                   Но да знаеш,

                   че и с облак

                   всички много

                   те обичат.

          

        

В края на циганскато лято

През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.

Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ  за  СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него: 

http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658

Есенна асоциация

        Пада леко, във унес

        златен есенен дъжд.

        В гората е тихо

        и само

        в краката

        листа шумолят.

        И ние с теб

        в своята есен

        се готвим за вечния сън

        и гледаме тъжно,

        с възхита

        как лесно

        без вопъл,

        заспива лесът.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/esenna-asociaciia.415827

Тя и есента

         Поема в ръката си

         вехти

         и сбръчкани

         мъртви листа.

         Стиска ги леко -

         с дланта й

         бежова пепел

         се сля.

         В лицето й сбръчкано

         сякаш

         оглежда се с жал

         есента,

         В очите й -

         есенна радост.

         Слънце

         ласкаво

         в тях

         заблестя.

Октомврийско утро

Замириса на есен

и жълтата багра

посипа леса.

Умореното слънце

с усмивка на дядо

събужда деня.

Ще ни махат дървета

във тихото утро

със златни листа.

Линк към публикацията:

http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/12/oktomvriisko-utro.414141

В стаята ни влюбена

     

Кестени полирани -

нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа. 


Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192