ВИХРИ ОТВЪТРЕ

В шепи от огън

2009-12-17T00:09:00.005+02:00

Когато, пребродила тихо

небесния стар необят,
облечена в нежна умора,
се връщам в уюта познат,

повикай ме нежно без думи
и скитника в мен приюти.
Прехласната вече разбирам,
че моя реалност си ти,

Когато искри от сърцето,
разпръснати в тъмната шир,
в душата се сбират, където
ще трепкат в синхрон и във мир,

вземи ме във шепи от огън,
съдбата най-после разбрал,
че моята земна реалност
да бъдеш ти сам си избрал.

Вечеря ще сложа неземна
подправка от звездния прах.
А виждаш ли – там на леглото -
ухание лунно постлах.

Стъпки хрупкави

2009-12-16T01:43:00.007+02:00

Планината -

бяла.

Въздухът трепти.

Слънце

по снега

се спуска

в четири очи.

Стъпки хрупкави

ликуват.

Радват утринта.

Весело възсядат

влюбена шейна.

Малко

снежно салто

и кълбо от смях.

Утрото

в захлас

притихва,

а небето засия.

Тинейджерско

2009-12-14T02:38:00.004+02:00

Не си мисли,

че те обичам,

аз съм цялата

от лед.

Дори не искам

и да чуя,

ч е съм твоя

щур късмет.

Не ми е кеф,

дори се дразня,

щом ме гледаш

запленен,

че зАд леда

прозира вече

пулс горещ

и ускорен.

И всичко в мен

необяснимо

сублимира

и лети.

Дали е чудно,

че в ефира,

с мен издигаш се

и ти?

Вихрено

2009-11-23T03:42:00.003+02:00

Когато връхлита ме вихър

и вятър спирално върти,

нагоре се нося безкрила,

напразно провиквам се: „Спри“.

Плътта се събужда екстремно,

кокорят се клетки и кръв,

но странно е, чувствам се живо,

родено от взрив същество.

Когато след буря надолу

се спускам по жива дъга,

напират в главата ми думи

Пусни ни - се молят - сега.

Във ниското смешно разрошен,

замаян все още светът

привежда във ред чудесата си,

а в мене се ражда стихът.

Да знаеш, Слънце!

2009-11-14T23:52:00.009+02:00

Слънцето

от тъмен облак
дреха си ушива.

Жалва се -

било самотно,

океан сълзи

излива.

Тъй е, братко,

да си слънце -

на върха самичък.

Но да знаеш,

че и с облак

всички много

те обичат.

В края на циганскато лято

2009-10-30T00:23:00.011+02:00

През тази красива есен направих много снимки в близкия парк.

Подбрах някои от тях, "прикачих" им стихове и направих ОПИТ за СЛАЙДШОУ. Тъй като не зная как точно да го кача в блога ето линк към него:

http://picasaweb.google.bg/ElenaNikolovaEni/YChgXE#5398125674667978658

Есенна асоциация

2009-10-24T15:39:00.003+03:00

Пада леко, във унес

златен есенен дъжд.

В гората е тихо

и само

в краката

листа шумолят.

И ние с теб

в своята есен

се готвим за вечния сън

и гледаме тъжно,

с възхита

как лесно

без вопъл,

заспива лесът.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/esenna-asociaciia.415827

Тя и есента

2009-10-24T15:27:00.004+03:00

Поема в ръката си

вехти

и сбръчкани

мъртви листа.

Стиска ги леко -

с дланта й

бежова пепел

се сля.

В лицето й сбръчкано

сякаш

оглежда се с жал

есента,

В очите й -

есенна радост.

Слънце

ласкаво

в тях

заблестя.

Октомврийско утро

2009-10-21T09:23:00.006+03:00

Замириса на есен

и жълтата багра

посипа леса.

Умореното слънце

с усмивка на дядо

събужда деня.

Ще ни махат дървета

във тихото утро

със златни листа.

Линк към публикацията:

http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/12/oktomvriisko-utro.414141

В стаята ни влюбена

2009-10-18T22:14:00.009+03:00

Кестени полирани -

нежни и копринени
галещи очи
на есента,
ще ви взема
в шепите,
ще ви сложа в кошничка,
влюбено възторжено
ще се гледаме
в студа.

Ще изсъхвате
полекичка,
няма да сте бляскави,
както става
вече с мен,
но горещо ще обичате
и със нежност ще излъчвате
меката си
скрита топлина.
В стаята ни влюбена
пак ще бъде
хубаво
с есенния поглед
на жена.

Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/09/21/v-staiata-ni-vliubena.401192

Есенен букет

2009-10-17T10:37:00.007+03:00

С букет

от падащи листа

в нюанс на жълто и червено

в дома ти

внесох есента -

красива,

топла

и добра.

Със тръпнещи ръце

поемаш

сезона

щедро надарен.

В очите,

кестенно блестящи,

лудуват

спомен

и сълза.

Със тиха радост,

носталгично,

жадно

вдишваш

ЕСЕНТА.

Кестени в джоба

2009-10-15T22:41:00.008+03:00

В шепите ми -
кестени -
лъскав, свеж, кафяв
сатен -
плъзгат се
по пръстите
гладко, нежно галят
мен.

Цяла зима в

джоба ми
топла есен
ще дъхти.
Във кафявото
на кестена
слънчев залез
се таи.

Подари ми небе...

2009-10-08T19:50:00.004+03:00

"Подари ми небе" по идея на Петя.

Подарък за Петя и всички посетители на блога е небето над София на 7 октомври.

Нежни и ефирни бяха облаците в този топъл ден от циганското лято.

Танцува луната

2009-09-30T20:04:00.006+03:00

Разлива в душите

и тръпки, и страсти,

в размекнати стави

и в нерви на ластик.

Танцува луната -

възторг и захлас -

неоново, светло

кълбо във нощта.

Разнежени звуци,

лъчи отразени,

родени от слънце,

в луна въплътени.

И нас отрази ни -

душите с карати -

да бъдем в небето

от теб разпознати.

Когато, загърбила пътя

2009-09-27T15:01:00.017+03:00

Когато, загърбила пътя,
посядам на лунна трева,

опъвам невидими струни -
най-скритите в мен сетива.

Докосвам с душа необята
и нежно звучи тишина.
Изчезвам, превръщам с в чудна,
безкрайна космична вълна.

Поела добро от звездите,
с блестящ ореол от луна,
отново поемам по пътя,
назъбен от хорска злина.

Бесът на обидите

2009-09-23T11:18:00.028+03:00

Когато умора коварно

приспива и разум, и плът,

обиди преглътнати хлопат

и с ярост се буди гневът.

Бесът ми разтърсва неврони,

препуска през всеки аксон,

надолу се спуска, бушува,

накрая превръща се в стон.

Когато го водя под душа,

игличките водни трептят,

и струйки игриво го грабват

да тръгне по техния път.

По кожата нежни потоци

ме галят, отмили гнева.

Усмивки надничат от мене,

заливат със радост света.

Вихрено

2009-09-20T17:24:00.009+03:00

       Когато връхлита ме вихър
       и вятър спирално върти,
       нагоре се нося безкрила,
       напразно провиквам се: „Спри“.

       Плътта се събужда екстремно,
       кокорят се клетки и кръв,
       но странно е, чувствам се живо,
       родено от взрив същество.

       Когато след буря надолу
       се спускам по жива дъга,
       напират в главата ми думи
       Пусни ни - се молят - сега.

       Във ниското смешно разрошен,
       замаян все още светът
       привежда във ред чудесата си,
       а в мене се ражда стихът.

       Линк към тази публикация:
       http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333580

Стихиите в мен

2009-09-18T23:14:00.010+03:00

             Всички стихии
           в мен са се сбрали.
           Първа коя е
         така не разбрали.

   Черни огньове
       с дълги езици
   блян овъгляват -
         ей, че гадници.

   Вятър беснее,
   носи горещи
   страсти, копнежи
   ей, че зловещо.

   Мълния гръмва,
   всичко трепери,
   търси душата
         път да намери.

   Облак изсипва
   дъжд безконтролен,
   дави надежда -
   трус - недоволен.

   Е, докога ли
   ще ви понасям?
       Аз съм ви шефа,
       новости внасям.

         Група стихии,
             строй се веднага,
       всеки на място,
       както приляга.

         Кротка земята,
         слънчева ласка,
         полъх в гората,
           езеро бляска.

         Пламък в очите,
         трепет в ръцете,
             обич в сърцето -
       истинско цвете.

Линк към тази публикация: http://hel.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/vihri.333587